Хората все още вярват, че рибите не говорят. Всеки ден на път за работа разчитам именно на говореща риба да ме събуди и да ми съобщи, че е време да прогоня нощта от очите си и да сляза от автобуса. Сещате се - онази синьо-жълтата риба под Моста на влюбените. Друга риба, препичаща се на слънце зад театър "София", ми намеква, че театралният сезон още не е започнал и сега му е времето да скокна до морето. А когато я послушам и вече съм в Балчик, една жълта риба със сериозни слънчеви изгаряния вместо да се маже с кисело мляко решава да ми сподели колко освежаващо и какъв рай за сетивата е да се разхождаш из пъстрата и прохладна ботаническа градина сред знайни и незнайни растителни видове.
Рибите са навсякъде и говорят. А когато не говорят, ни наблюдават с милиони очи, прикрити умело зад разнообразни форми. Все пак трябва да ни опознаят, за да ни дадат ценния съвет, от който се нуждаем в момента. И винаги ни го дават. Но ние все още не вярваме, че рибите говорят. А как да чуем нещо, в което не вярваме...
No comments:
Post a Comment