Грешката е вярна

- Ало, Ани?

- Не е Ани, имате грешка - аз съм Лора.

- Няма грешка, Лора, ти си Ани.

- Как така съм Ани, като съм Лора?

- Ани, след като тази седмица навърши осем годинки, вече мога да разкрия пред теб една тайна и да ти разкажа защо си Ани, а не Лора. Можеш ли да пазиш тайни?

- Естествено! Само глупавите и старите хора не могат. А аз не съм нито глупава, нито толкова стара, въпреки че вече съм на осем.

- Чудесно! Сама си вкъщи, нали? Ани, не знам дали ще ми повярваш, но ти си принцеса. ИСТИНСКА принцеса. Твоите ИСТИНСКИ родители са кралят и кралицата на остров Лали. Това е един остров, който се намира в Тихия океан. Остров, обсипан с цветя, с красиви плажове и шарени птици по палмите, пеещи чудни песни на човешки език. На този остров съществува древна традиция, при която щом се роди принц или принцеса, детето се дава за отглеждане на обикновено семейство някъде по света докато не навърши осем годишна възраст. Ти си родена там, Ани, на този остров и вече е време да се завърнеш при истинските си родители.

- Но… как така? Защо? Защо майка ми и баща ми да ме оставили сама и то на това място?

- Такива са традициите. Така детето се учи да бъде състрадателно, разширява кръгозора си, вижда как живеят обикновените хора и ги опознава, за да може като порастне да бъде добър и обичан управляващ на своя народ, разбиращ какви са потребностите и проблемите му, умеещ да изслушва, да взима мъдри решения и да..

- Има ли дворец там, на този остров? - прекъсна го Лора.

- Има, при това огромен и изключително красив. Твоите стаи вече са готови и те очакват.

- Моите стаи? Ще имам собствена стая, а няма да спя на диванчето в кухнята между печката и кошът за боклук?

- Разбира се, че ще имаш собствена стая. Ще имаш и отделна стая, в която са наредени роклите ти, като всяка принцеса. Също така огромна стая с всякакви играчки, направени специално за теб и каквито никое друго дете няма. Стая за рисуване, музикална стая, стая - ледена пързалка и какви ли не други стаи, но няма да ти разказвам за всички, за да не разваля изненадите, които сме ти приготвили. Също така ще имаш пони и кученца, които те чакат да им измислиш имена. Как ти звучи?

- Уау... Винаги съм си мечтаела да бъда принцеса. Примерно, когато мама не иска да ми купи шоколад, защото “нямала възможност точно днес”. Или когато тати ме взима от училище с мръсния си гащеризон, изцапан с вар, а Наталия от моя клас я взима голям  черен автомобил, каран от личен шофьор в костюм. Понякога, когато се случи тя да види моя баща, умирам от срам и искам да се скрия някъде. Понякога си мечтая и мен да ме вземат с хубава кола, а не да мръзнем с тати в тролея, да ни блъскат хора от всички страни и  да миреше на лук от чантите на бабите. И децата от класа да гледат моя телефон с възхищение, а не да се смеят всеки път, когато извадя старата Nokia на мама и да ме питат какво правя с тази тухла, орехи ли ще чупя... А какво ще стане с тях - с мама и тати - като замина?

- Те са предупредени още от началото, че ще са с теб само осем години и са подготвени за този момент. Въпреки това, сигурно ще се натъжат от раздялата, затова е по-добре да не им казваш - така ще им е по-лесно. Ние ще им се обадим като те вземем, за да не се притесняват дали си добре. И така, Ани. Утре в голямото междучасие излез пред входа на училището и там ще те чака твоят личен шофьор, облечен в син костюм, за да те отведе при истинските ти родители - кралят и кралицата на остров Лали. Запомни ли всичко?

- Да. Добре, няма да им казвам. И на мен ще ми е тъжно за тях… Дали ще може да ги виждам от време на време?

- Ще може да правиш всичко, каквото пожелаеш - нали си принцеса.

- Значи само трябва да си приготвя багажа за утре? Какъв цвят е понито?

- Бяло със златиста грива и розова панделка. И не, няма нужда от багаж. В двореца ще имаш всичко необходимо, за което някога би могла да се сетиш. До утре, Ани. Кралството ти те очаква с нетърпение. В голямото междучасие, да не забравиш.

    На следващия ден походката на Лора беше променена. Чувстваше се толкова по-лека, все едно всеки момент ще полети, а в гръдния ѝ кош сякаш катерицата от Ледена епоха гони лешници. Вървеше изправена и с високо вдигната глава. Струваше ѝ се, че вижда света за първи път. Наталия вече не ѝ се струваше като момиче, на което да завижда, а като някаква разглезена лигла, която изобщо не може да се мери с една истинска принцеса. А понито? Какво ли име да му избере? Станчо, като момчето от съседния клас, което приличаше на кон? Или Пухчо. Не, определено не. Може би Палечко или Стрела. Или Златогрив… През няколко минути поглеждаше часовника си с Мики Маус, но мустаците на мишката, които показваха времето, се влачеха изключително бавно днес. Най-после звънецът сигнализира, че два от мустаците на Мики са влезли в дясното му ухо, т.е. че часът е станал 10 без 10 и е време за голямо междучасие. Лора затича към входа на училището, където вече чакаше облечен в синьо мъж и се оглеждаше нервно. Притеснено да не е закъсняло прекалено много и мъжът да откаже да я вземе, момичето се отправи към него. Страховете се разсеяха, когато я посрещна голяма усмивка и подадена ръка:

- Принцесо Ани, за мен е чест да бъда ваш шофьор днес. Последвайте ме към каляската. Не спрях директно пред входа, защото в този район е забранено движението на еднорози в делнични дни.

    Лора доверчиво хвана протегнатата ръка на мъжа и тръгнаха по уличката. На първата пресечка той сложи ръка върху устата на момичето, сграбчи го и се пъхна с него ловко в отворилата се врата на паркирана там кола, която потегли моментално.

    В една лаборатория в подземен гараж един компютър изведе няколко съвпадения на различни органи според кръвната група на момичето както и цените, които търсещите предлагаха за тези органи. “Ударихме джакпота с това момиче” - помисли си Иван, гледайки упоеното неподвижно тяло на детето върху масата.

    В същото време в друга част на града разтревожен, един баща отвори входната врата на апартамента си. Дъщеря му не го чакаше пред училище днес, затова беше решил, че се е прибрала с приятелките си от квартала. Но защо ли не му беше казала по-рано и не отговаряше на телефонните му обаждания? Обикновено го предупреждаваше. Може би батерията на телефона ѝ се е изтощила отново. Добре ще ѝ дойде малко позакъснелият подарък за рождения ѝ ден - новият телефон, който ѝ носеше в едната си ръка.

- Принцесо, вкъщи ли си?