В Библията се твърди, че Бог е създал небесните светила четвъртия ден. Тогава как без да съществува Слънце е било ясно какво е ден и кой е поредният номер на текущия ден? Каква е мерната единица за ден или за час? И изобщо мерните единици за време имат ли си мерни единици? Часът се измерва в минути, минутите - в секунди, секундите - в нещо по-малко, по-малкото нещо в нещо още по-малко, докато не стигнем до нещо толкова малко, че няма смисъл да го измерваме, т.е. измерва се в нищо. Следователно в крайна сметка и часът се измерва в нищо или не се измерва.
Според разни мъдри хора времето било пари. Един час е равен на парите, с които е оценен човешкият труд, извършен в рамките на едно пълно завъртане на голямата стрелка на нормално работещ часовник. А човешкият труд от своя страна се оценява строго индивидуално, в зависимост от натрупаните качества, умения и знания. Ужасяващо, нали? Някой ти казва, че часът ти струва 5 лева, но ако си скъсаш задника от работа и минат определен брой работни часове, има шанс някога часът ти да струва цели шест лева. В един момент поглеждаш назад, държиш гордо своите шест лева в ръка и осъзнаваш, че са те прецакали. Ограбили са те. Накарали са те да стоиш пред компютър, натискайки бутончета, или да береш ягоди, или каквото и да е, унищожавайки безвъзвратно времето си и накрая имаш просто някаква хартийка.
Не мога да го приема. Не искам да го приемам. Но мога ли да направя нещо...
Колко Ви е часът? Колко струва часът Ви? Не е ли той безценен, защото е неповторим?
Ето го автобусът. Чакам го половин час или 2 лева и 50 стотинки. Мразя да чакам. Чакането е избор, възприятие за определен интервал време. Ако го нарека "чакане", ще е просто чакане и унищожаване на време. Мога да му дам друг смисъл. Примерно наблюдение на преминаващи автомобили и пешеходци с цел изучаване поведението на биологичния вид Homo exspectos или четене на книжка, телефонен разговор, музика, подскачане на един крак, игра с някое улично куче, лицеви опори на булеварда, бъркане в носа и други смислни неща.
Но ето, че индикацията за край на чакането ми на спирката настъпи и сега спокойно мога да започна нов вид чакане - чакане да стигна до точка Х. Сядам до прозореца. Минавам покрай улична табела, гласяща: "Животът е безценен! Нека го запазим!" Всеки път, когато я видя, ми се иска да променя надписа на: "Животът е безцелен! Нека го запалим!" На следващата спирка до мен тупва някаква лелка. Прекрасно. Сега вместо да си чакам на спокойствие, трябва да измисля какво да й кажа, когато се озова в достатъчно близка околност на точката Х. Чувала съм някои хора да употребяват: "Ще слизате ли?" Не мога да попитам това, защото има ненулева вероятност жената да си помисли, че се интересувам от нейното местоположение. Не ме интересува нито дали, нито къде ще слиза. Нито тя, нито който и да е от тези непознати чакащи хора и убиващи времето си хора. Така, както на никого от тях ме му пука аз къде и дали ще сляза. Така че няма да заблуждавам горката женица. Не ме интересува и толкова. Ще питам може ли да сляза. Не, и това не е подходящо... Много ясно, че може да сляза. Каква е тя, че да искам разрешение от нея?! Нищо няма да я питам. Просто ще й съобщя, че слизам. Ако иска, да се дръпне, а ако не иска, няма да драматизирам, а просто ще я прескоча. "Извинете, може ли да мина?" Глупав филтър... Отивам да убивам секунди на друго място с поредната безсмислена дейност. Докато секундите не убият мен. Fair enough, isn't it?
