Чакаш нещо да се случи.
Не чак шарени букети,
а тревичка да получиш.
Чакаш. Искаш доказателство,
за любов или приятелство.
Чакаш, но пристига пак
само тъжен звук. Тик. Так.
Бавно стръкчето надежда,
клюмнала глава навежда.
Не, не гледай към часовника.
Знай, че не е той виновника...
Ти виновно си, глупаче,
ти се криеш с похлупаче.
Заградилата те яма
става дяволски голяма.
Чакаш, ала за какво ли...
Спри с надеждите си голи.
Изненада най-голяма
е че изненада няма.
